Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Моето вдъхновение е моята крепост. На неговите криле издържах какви ли не житейски премеждия – и трудностите на професията, и непроницаемото мълчание на съпругата ми, и тоталитарната цензорна система, и посттоталитарните "демократични" набези…За мен, ореолът на вдъхновението ме среща с истината, с доброто и с красотата, но и с интригата, с манипулацията и с организираната престъпност, която опознах за времето, през което публикувам в Интернет, за да възвестя Сайт “Животът” като такава социалност, която утвърждава мултикултурна среда в обществото, самото общество възпроизвежда като мултикултурна среда, с което искам да заинтересовам моите съвременници, институциите и организациите на обобществяващото се човечество, за да издигнем действителния дневен ред на живота като Програма за изпълнение от чиновниците, да издигнем дневния ред на нормалния живот, а това не е чак толкова трудно за изпълнение, защото човечеството създаде нужния потенциал, за да се обедини чрез интегриране на социалните системи. На мястото на безумната философия на Не-правенето, аз издигам философията на хуманното преживяване, чието постигане е практически въпрос на въвличане на хората в съзидателна дейност, възпроизвеждаща тяхната индивидуалност като на нормални човешки същества.
Дързостта на невинността е в състояние да пожелае чистотата като дар за човечеството…Но къде са хората, които желаят същото, за да се обединим?! Мнозина се обединяват, но не могат да надхвърлят користните си сметки за спечелване на повече пари от това обединение, наместо да инвестират от средствата, които притежават в това дело. Познавам мнозина, които се стремят към самопознание и умуват на тема:”Аз като носител на божественото!” но колко от тях са в състояние да запретнат ръкави, за да направят общността, която им е нужна за постигане на личностното развитие?! Всички са добронамерени и с такова старание се пъхат в подробностите на личния ти живот, че не ти остава друго освен възхищението ти да скочи до небесата, но защо пред конкретността на практическите задачи тази добронамереност се превръща в обикновено хленчене или назидателни съвети какво е трябвало и какво трябва да се направи?!