Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

   Законите на съществуването са онези необходими, устойчиви, постоянно повтарящи се връзки и зависимости, които, като съществени, дават възможност то да се възпроизвежда като нормално, т.е. като щастливо, разкривайки неговата природа. Казано по-просто, човешката дейност, привеждаща в единство богатото съдържание на битието е негова същност и затова закон, по силата на който става и неговото възпроизводство. Но живата човешка дейност привежда в единство битието и съществуването, и като тяхна същност, е закон на тяхното възпроизводство. Битие – дейност – съществуване – това е органическата цялост, в която живата човешка дейност е същност и затова закон на тяхното възпроизводство, а следователно и закон за управление на социалните системи така, че те да задават нормалното съществуване на хората.
   Битието съществува като очовечена природа във формата на общество, а човек възпроизвеждайки своето битие, възпроизвежда чрез него и себе си. Живата човешка дейност, израстнала до социална активност, е онази саморефлективна област, която задава онзи тип преживяване, на чиято основа се формира и човешкият мироглед. Става въпрос за преживяване, израстнало до степента си на съпреживяване, на която степен “сработват” механизмите на идентичността, чрез които индивидът е в състояние да разкрива собствената си значимост за процеса на възпроизводството, от гледна точка на мястото, което заема в обществото и което място обективно се задава от системата на икономическите отношения, на които той е субект.
   Философията разработва законите, които важат едновременно и за битието, но и за съществуването, а това са естествените природни закони, зададени в човешката дейност. Съгласен съм с онези, които твърдят, че човек няма как да съществува друго яче, освен да се подчинява на природата, което той постига чрез развиване на дейността си по такъв начин, че неговото съществуване да бъде естествен природен процес.
   Всичко това звучи прекрасно и би било реално прекрасно, ако беше така, но то не е, защото дейността не се развива като естествен природен процес, като закон, гарантиращ нормалното съществуване на човека, а сме достигнали до положение, при което човекът все по-ясно започва да осъзнава, че живее в епохата на деградацията и изход от тази ситуация е промяната на характера на труда, свеждаща се до извеждането като господстваща страна живата дейност, а не овещественият продукт, който се присвоява от малцина, а се произвежда от болшинството!?