|
Написано от Тодор Трайчев
|
|
Събота, 26 Декември 2009 11:06 |
Безумно е да се виним до днес,
строяхме връх, а се получи яма.
И жалко, че "Народния прогрес"
сега прилича на фалшива драма.
Безумно е, но можем ли да спрем
и да подострим старото начало.
Е, който яде, яде на корем,
останалите се държахме вяло.
Безумно е, че къщата гори
и няма кой смъртта ни да пожали.
Безумно е, че нямаме пари
и гледаме като подземни твари.
Безумно е и всичко в нас мълчи.
О, Господи, животът ни пречука
с чупливите несветещи звезди
и с тази зверски нечовешка скука.
|
Коментари
Текстът ти "Далече си от мен" вече е пускан и затова сега не го публикувам.
В диалог с Тодор Трайчев
по повод на “Безумно”
Прогресът Тодоре, е пак народен,
но народът пак не е свободен,
че само движение социално
ще реши проблема – национално.
И колкото проблемът да е сложен,
като народен дух е той възможен,
макар и със равнищата различни,
но всички те да бъдат прагматични.
А днеска – всичките в помийна яма,
реално разиграваме си драма,
което значи, че българският род
все буксува, без да има свой подход.
Проблемите сега са толкоз много,
че колкото и да гледаме строго,
ще страдаме от таз балканска скука,
която все не води до поука.
В природата ни кризата е чужда,
но точно тя поддържа страшна нужда
да си изградим такова общество,
с което да правим свойто естество.
RSS на комментарите на този запис.