Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Пространството -
врата на времето
ме спира
и аз разбирам -
искам с тебе да замина,

пътувайки във нежността,
дори чрез спомен да ме връщаш
в дарената от теб невинност.

И, спрели времето безумно,
пространството подреждаме
във озарение,
прочиствайки го от илюзии,
за да впримчим целите
в мига на нашата взаимност,
чрез ореола на надеждата,
че няма да се разделим.

Забързани назад
и чакаши във нищото,
летят в небитието,
а ние сме в безкрая
на впримченото време,
чиято врата
е обкичена с ореола
на споделената невинност.