Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

ПЕТИ УРОК

1. Вярата и любовта са верни ориентири за пътя да се върви по стъпалата на съвършенството.

2. Приложението на живата човешка дейност е начинът на нашето съществуване. В този път става възпроизводтвото на нашата индивидуалност, в това число и на вярата.

3. Поетите поставят любовта в сърцето на човека, вярата – в душата му, а волята я свързат с ума му. Този ансамбъл е ядро на човешката индивидуалност.

4.За да можеш да приложиш успешно вярата в живота си са нужни още много неща. Самите трудности ще ви подскажат какво е необходимо за тяхното превъзмогване, с което и вярата ви ще се усили.

5. Ако вярата и любовта са достояние на едни хора, а голямата част от останалите са обезверени и се борят с връхлитащата ги омраза, със сигурност можем да кажем, че нещата никак не са добре.

6. Засилването на религиозните напъни е показател, че вярата започва да линее под бремето на обезверяването.

7. За да тръгнем успешно по пътя на живота, ние трябва да се подготвим. По този път не може да се върви без вяра, но и без много други неща. Ето защо трябва упорито да се подготвяме за живота. Тази подготовка е нашият първи живот.

8. Потокът на твоето съществуване може да се сведе до твоята ежедневна, жива практическа дейност. Това е и пътят, и истината, и животът, а ти си техният субект, т.е. Бог.

9. Многократното повтаряне на думичката “вяра” не може да замени практическите усилия, необходими за нейното постигане. А в степента, в която я постигаш ти разбираш и живота откъм тази му страна.

10. Само с вяра “нищо не се постига”. “Можеш ли само с вяра да станеш цигулар?” – пита Петър Дънов / с.42 /. Усилията да се специализираш в дадена професия по специфичен начин ще формират и пътя за развитие на твоята вяра.

11. Как се постига единство с природата? Как да уловим ритъма на природата като наш собствен ритъм, защото и ние сме природни същества? Познаваш ли възторга от изгрева на слънцето? Познаваш ли дълбините на нощната тишина, укротени в твоето бдение? А виждаш ли се и като създател на съвременната индустрия, която е връзката на човека с природата?

12.Пробуденото съзнаниие не е нещо друго освен разбиране за собственото място в обществото. Как се достига до висотата на самопознанието? Достигнали до тази висота, установявате как страхът исъмнението отстъпват назад, за да дадат път на дързостта и вниманието.

13. Вярата измества съмнението, но как се формира самата вяра?

14. “Със сегашната вяра нищо не става” – казва Учителят. Тогава нека да се замислим каква е сегашната вяра! А каква е абсолютната вяра? Нека условно да я наречем “прагматична вяра”!

15. Вярата е доказателство за цялостната индивидуална изграденост. Без постигането на тази цялост може да господства стихията на екзалтацията, но не и ореола на Вярата.

16. Цялостното индивидуално възпроизводство е начинът на съществуване на човека, удържащ Щастието.

17. Знанието, което не е подплатено от топлия дъх на нравствеността, често пъти дава горчиви плодове.

18. Пътят на саморазвитието е труден, особено в началото, но това е пътят на Радостта.

19. Хората, които не са развили своята вяра не могат да бъдат определяни като умни, защото това просто е невъзможно.

20. С развитието на вярата се постига и едно друго качество у човека – будността на съзнанието. Ето защо вярващите не само са умни, но и будни.
21. Вярата е ореол на съществуването на прагматичния човек.Суеверията са рамка на процеса на Деградация в едно общество.

22. Вярата ни е нужна не да угаждаме, а да изграждаме.

23. Между вярата и успеха в работата има връзка, защото и самата вяра спада към продуктите на личностното ни възпроизводство.

24. Без мислене, без любов, без воля, без вяра животът се изпразва от съдържание.

25. Моята вяра не е в състояние да накара длъжника да ми върне парите, които съм му дал на заем. Но чрез действията безпогрешно се проверяват уверенията в приятелство.

26. Всеки опит да се пренесе вярата върху външен обект е крачка към нейното идеологизиране. В това отношение трябва да се прави разлика между вяра и любов.

27. Организацията на работата играе важна роля за постигане на набелязаните цели. Но каква е организацията на ума и душата ни? Това също са важни въпроси.

28. Ако под “вяра в Бога” ще разбираме собственото си състояниие на готовност и на способност да постигаме целите си, защо ни е нужно да използваме такива превзети изрази?

29. Вярата, както и всяко друго нещо, има период на възникване, развитие, възхождане и спадове. Велико изкуство е да се запазва вярата през целия живот. Как е възможно това?

30. Отдаването на внимание само и единствено на вярата е съзнателно деформиране на човешката същност чрез преклонение пред болката на живота и навлизане в света на илюзорното съществуване.

31. Духовните сили съществуват само като персонифицирани и съединяването им с необходимите материални средства е предпоставка за постигане на набелязаните цели.

32. Да се работи упорито за собственото развитие е едно основно условие, което се има предвид при разглеждане на сложната проблематика на вярата.

33. Съмненията и подозренията са първото нещо от което трябва да се отървем, възприемайки да живеем по закона на чистотата.

34. Как може суеверието да се превърне във вяра? Такова прераждане наистина е възможно, но отговорът е практически.

35. Когато вярата се използва за набиране на сътрудници, най-често процесите започват да се развиват по линията на екзалтацията и фанатизма.

36. Живият поток на действието поражда много съмнения, но също така ги и разсейва с постигането на набелязаните цели.

37. Влизането и излизането от реалността на живота не са теоретически абстракции. Човек се намира в реалността на живота, защото тя е самият живот. В стихийното общество задържането в тази реалност се оказва проблематично за голяма част от хората. Стихията на безработицата увисва като заплаха, която превръща стреса в масово явление.

38. Не можеш да усилваш вярата си, когато стихията на неприятностите те залива от всички страни. За да спасиш вярата си, а следователно и себе си като човек, трябва да спреш тази стихия. Ти знаеш как!

39. В едно нормално общество нравствеността и познанието се развиват в единство. Тогава е приемливо да се твърди, че вярата е условие за развитието на ума. Но съвременното човечество нормално ли е? Днес разривът между нравсвеност и познание се утвърждава по един твърде арогантен начин.

40. Надеждата е преддверие и на вярата, и на любовта. Но тя не може да се представя за субект. Нейно съдържание е разколебаната ни воля, закрепваща опитите ни да намерим изход от проблемната ситуация, в която сме се озовали.

41. Една от предпоставките за придобиване на нови знания, преди вярата, е съмнението. Любовта, с редица уговорки, може да се разглежда като импулс на колективната работа, а волята е вътрешната сила, която ни подкрепя да продължим пътя си.

42. Човек извървява сложния път до себе си, когато изгради своята индивидуалност като цялостна. Това е моментът, когато разцъфтява ореолът на вярата.

43. Животът е непрекъсната борба на отхвърляне на старото от новото, макар че това не е автоматичен процес. Това разбиране може да бъде разумен идеал на съвременното човечество.

44. Време е да издигнем своето саморазвитие като висша цел на човечеството.Приказките за изчезване на трудностите от живота са химерични. Но вече е време хората да се научат да разрешават общите проблеми на живота ако искат да съхранят самия живот.

45. Прагматичното разглеждане на вярата отхвърля последователно всички нейни идеологически окраски, в това число и приказките за изпитанията, които ни се изпращат чрез Любовта, Вярата и Надеждата.

46. Възможно ли е да се вярва, че, независимо от условията на живота, всичко ще се оправи и ще се нареди добре. Нещата ще се оправят, едва когато хората подчинят на своята воля условията си на живот. Докато това нещо не стане, с увереност ще твърдим, че животът се изпразва от съдържание. Решаването на тази задача днес възниква като необходимост,което е гаранция, че тя ще трябва да се реши. Мерките в тази насока все още имат проучвателен характер.

47. Борбата със съмнението и с подозрението са два различни въпроса. Да се борим успешно със съмнението ще рече да правим дейността си успешна. Да се преборим със собствената си подозрителност ще рече да подобрим характера си.

48. Когато твърдим, че вярването не е механичен процес, ще трябва с нещо да подкрепим това свое твърдение. Представата, че механичното движение е нещо безкрайно просто се оказва невярна.

49. Когато твърдим, че вярата е “процес на съзнателно движение” ще трябва да кажем нещо по-определено за това движение. В противен случай рискуваме да нагазим в неопределеността на схоластиката, която борави с абстракции, изпразнени от съдържание.

50. Когато твърдиш, че вярата е условие за развитие на ума /с.44 /, след това като център на вярата сочиш ума /с.45/, а след това твърдиш, че вярата може да бъде силна, когато нейният център е силно развит / с.45 /, не може да не признаеш пред учениците си, че изпадаш в логическо противоречие.

51. Ако приемем твърдението, че грешките на хората “се дължат на вярата им в човешкия порядък” /с. 45-46/, ще трябва да започнем да вярваме в хаоса и всички грешки ще бъдат поправени?! Тази логика е основна в съвременната философия на магьосничеството, с която ни предстои да се запознаем.

52. съгласен съм, че вярата трябва да се разглежда като разумен процес. Но човешката история ни опровергава, защото и днес вярата продължава да се експлоатира преимуществено от позициите на идеологията. Какво да кажем тогава? Толкова по-зле за тази история!

53. Твърдението, че “който мисли, само той има вяра” /с.46/ е спорно. Мнозина дипломирани стоят далеч от вярата и с това дават основания да разглеждаме мисленето им като отклонено. Наличието на вяра е сигурно доказателство и за наличието на нормално мислене. И това е така, защото вярата е израз на постигната цялостност.

54. Допускането, че има хора, които не мислят е спекулативно. Твърдението, че много от хората са с отклонено мислене се основава на емпирични доказателства.

55. Едва когато постигнеш своята цялостна изграденост, която най-напред наследяваш като природна даденост, можеш да разбереш как и защо озарението на вярата се превръща в твоя характерна черта.

56. Вярата, волята и любовта са характеристики на отношението на човека към самия себе си. Затова проблематиката, която разглеждаме се разработва и може да бъде разбрана на равнището на човешката саморефлексия. Но колко са хората, които могат да се справят с това равнище на познанието? И все пак, те са повече, отколкото са авторите, които могат на това равнище да разработват проблемите на живота и това е печалното. Оправданията с пазара са несъстоятелни.

57. Какво остава от човека ако той не е развил у себе си вяра и воля, и не познава поривите на любовта?

58. Когато заставам пред съвременния “разумен” свят със своята вяра и с любовта си, той ме отхвърля презрително, но посегна ли към джоба си, угодническите усмивки започват да се сипят от всички страни.

59. Хаосът на безверието царува днес и изгражда познатия ни порядък. Покажете ми как градите божествения порядък!

60. Ежедневието ни е низ от постъпки, чиято целенасочена воля поражда и очакването, обременено от надеждата.
Не преданото служене, а взаимността в съвместната дейност разгаря огъня на любовта и на приятелството.
Не благостта, а разкритите нови връзки и зависимости подхранват вярата ни, че усилията, които полагаме ще бъдат успешни.

61. Молитвата може да се разглежда като един психотерапевтичен механизъм за постигане на емоционалната саморефлексия. Когато се постигне това състояние на озарение, лесно се създава представата, че у теб започва да говори друго същество.

62. Животът е низ от препятстия, чието преодоляване се превръща в изпитание за всеки човек. Въпросът е да не се разколебаваме и да не спираме насред пътя. Само превъзмогването на трудностите ще усили вярата ни, а тя ще ни помага да вървим уверено напред.

63. Големите и продължителни трудности ни разколебават. Това не е показател, че вярата ни е слаба, а, че ние не сме подготвени за превъзмогване на такива трудности. След като се запознаем с възникналите затруднения, ние ще можем да формулираме и проблема, който ще трябва да решаваме. Така ще се озовем в проблемна ситуация, която ще трябва практически да бъде преструктурирана. Нека не забравяме, че вярата е само една от страните на човешкия характер!

64. Хубаво е и за вярата да се говори конкретно. Тогава ще имаме работа с конкретни персонажи, с конкретни ситуации, с конкретни действия, с успехи и неуспехи, докато проследим и постигането на целите, и тогава ще можем да кажем какъв е бил процеса на нейното възпроизводство.

65. Вярата е нравствена добродетел и затова, когато тя е налице, всичко изглежда, че е добре. И обратно, безверието е характеристика на негативизма и през неговия поглед всичко започва да изглежда като зло.

66. Увереността в собствените сили е равнище на доведената до саморефлексия вяра. Затова увереността може да се приеме като мяра за изградеността на вярата.

67. Епохата, в която живеем, а това е епоха на Деградацията, изисква от хората да имат силна вяра, за да могат да оцелеят. Въпросът е как да се отхвърли Деградацията, защото тя е доказателство за невъзможността да се развива вярата.

68. Извеждането на нравствените добродетели една от друга има формален характер, защото по този начин зад понятията не може да бъде проследен реалния процес. Ако ти твърдиш, че вярата не може да се прояви без любовта, то ти ще трябва да кажеш какво разбираш под “любов”. А когато започнеш да твърдиш, че любовта е майка на вярата, ти вече си готов да затънеш в собствената си екзалтирана риторика. Продължаваш да препращаш вярата като майка на надеждата, за да върнеш, много колебливо, надеждата като майка на живота. Бащата, в случая, съвсем е забравен.Жонглирането с няколко понятия, в които се влага произволно съдържание, обяснява защо книгите на тази тематика се пишат като сборници от отделни изречения.

69. Озареният от вярата човек е човекът, който е изградил себе си като цялостен,т.е. израстнал е до личност. Този тип хора днес са изключение. В това се състои и трагедията на днешния ден. Затова и за вярата се съчиняват приказки като за някакво чудо.

70. Цялостният човек открива смисъла на живота в процеса на своето възпроизводство. Частичният човек губи смисъла на живота и изпада в безпътица. Това принуждава идеолозите да разделят вярата на “обикновена” и “божествена”, и това има смисъл, когато си припомним, че вярата е само човешка, но хората се разделят на такива, които могат да се развиват и духовно, и такива, които изразходват всичките си сила в борба за своето биологическо оцеляване.

71. Идеята за бога наистина е свещена, когато се разбира добре, че Бог е дотигналият до себе си човек. Но защо е нужно идеята за човешкото саморазвитие да се уплита в мрежите на безумната риторика?

72. Как мога да разсъждавам върху приложението на вярата, когато още не съм разбрал пътя на нейното израстване и не мога да я изградя у себе си?

73. Но вие искате да разберете действието на вярата! Аз ви казвам: в огнената стихия на своето съществуване, летейки над стелещата се мерзост, аз използвам озарението на Вярата като меч, по който се стича гнойната кръв на днешния ден. Аз бушувам в стихията на величавия си гняв, предпазвайки се от пипалата на раздразнителността.

74. Твърдението, че вярата не се придобива по механичен начин се нуждае от прецизиране. Началният етап на развитието на вярата е свързан с укрепването на волята, а това предполага прилагането на система от физически тренировки. Разбира се, това не е достатъчно и усилията ще трябва да продължат. Механичното движениие не трябва да се подценява. То е основа към овладяване на по-сложните форми.

75. Напълно съм съгласен с признанието, че покълването и развитието на вярата е свързано с наличието на определени условия на живот. Днес такива условия липсват. Какво да правим тогава?

76. Не съм съгласен с твърдението, че вярата на светиите не е наша вяра, защото то пренебрегва факта, че всеки човек е потенциален светец. Колко е жалко, че сме стигнали до положение да се гледаме като случайни и ненужни един за друг.

77. Това, от което имаме нужда днес е да променим условията на живот. Така новата вяра ще започне да кълни в лоното на старите условия. Но тази работа ще трябва пак сами да свършим.

78. Любовта и вярата са основни стълбове и за успешното съществуване на семейството. Но това е едно твърде общо разсъждение, което изиква да бъде поне частично разработено. Оказва се, че и проблематиката за любовта е твърде слабо разработена. Ако вярата усилено се идееологизира от църквата, то поетите по същия начин експлоатират любовта, като най-много достигат до своите несподелени чувства.

79. Любовта е основа на семейството и доказателство за неговата нормалност. Но какво да кажем за семействма от мъже или от жени?!

80. С постигане на вярата става възможно да се види, че законите на живота действат и като духовни.

81. Само като цялостен животът може да се осмисли. Чудесна идея! / Вж.: с.49 /.

82. Стоп! Време е малко да се разтоварим от товара на мълчаливо отхвърляните безмислици.
Ако приемем, че кокошката има вяра, но не е определила отношението си към бога, и, че хората имат вяра, но тя не може да им помогне, ще стигнем до много прозрения с революционно значение. Най-малко може да е направи опит да се изведе тъждеството между кокошката и човека. На следващо място може да се помисли как чрез някои манипулации кокшката може да бъде обявена за бог. След това може да се лицензира идеята за увеличаване на броя на кокошките в България като компенсация на изтичането на хора. Това ще бъде и успешен опит за излизане от кризата, който съперничи на предложението излишното човечество да бъде поставено в състояние на анабиоза.

83. Аз не питам къде е бог, защото по всяко време зная къде се намирам, но тук срещам следния отговор: бог е в главата ви, във вашия мозък, а вярата се намира в дробовете ви. /Вж.: с. 49/.

84. Дишането играе важна роля за запазването на здравето като основа на цялостното съществуване. Нашите предшественици са ни завещали наука за дишането, а ние констатираме, че съвременният човек не знае да диша. Който иска да се усъвършенства, т.е. да се поддържа в нормално състояние, ще трябва да се научи и да диша. Но това е въпрос на практически техники. Едва тогава може да видим особения смисъл на твърдението, че: “Почва на вярата са дробовете” / с. 49/.

85. Обещанието, че в бъдеще телата на хората няма да умират, защото ще бъдат създавани по законите на вярата звучи страховито и обезкуражаващо. /с.49/.

86. Твърдението, че безсмъртието на тялото ще се постигне, когато вярата, надеждата и любовта се съединят в едно подкопава догмата за безсмъртието на душата.

87. Когато ситуацията е безнадеждна има смисъл да се направи опит тя да бъде променена. В този смисъл и ободрителните думи имат своето значение, но не трябва да се задоволяваме само с тях.