Във храма божий те съзрях
със образ ангелски смирена.
Във този миг за теб копнях,
а властна беше и вглъбена.
Затуй те гледах отстрани-
богиньо моя на сърцето!
И виждах светли бъднини-
с радост тичах по полето.
Дари ме с нежност и любов-
във храма божий се заклехме,
да бъдем верни ний до гроб
и с вяра пътя си поехме!
|
Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.
Коментари
В диалог с Ганчо Бакалов
по повод "Във храма божий"
Във църквицата скромна срещу тебе бях
и двамата потънали в смирение.
Почувства туй, което също аз видях –
обзелото ни общо озарение.
Във вибрацията на този пламък тих,
със благоговейност ти поех ръката –
пред тръпнещата ти душа любов разкрих,
приемайки твоя трепет със душата.
Чувството ти и до днеска срамежливо
чуртае хоризонт на общия ни път,
а този път гради дело устойчиво,
превърнало във храм семейния ни кът.
RSS на комментарите на този запис.