Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Ти светиш
от рекламите, Родино моя
и в приказни речи цъфтиш,
но колко си тъжна,
когато чедата ти страдат
в безумно търпение.
Какво ни даряваш от слепия блясък
на твойте всевластни велможи,
когато с отрова
и задух и гнет
гаснеме млади
и толкова млади в затворите.
А колко надежди,
със скъпи надежди
умираха моите братя,
пияни за тебе от светли мечти.
Сега сме виновни,
че искаме волно да растнем,
сега сме виновни
и тежко ранени в гърдите,
че търсиме светли зари.
Слънцата,
които свалихме да светят
сред влажната есен
сега се засенчват от новата плесен
и взора ни светъл
отново се в нази стъмни.
Но аз те обичам, Родино любима,
разлюляна в безмълвния ропот
аз те обичам,
защото си моя,
защото аз бродя
макар и омръкнал по тази земя.
А утре,
когато
милионите хора въстанат
с победния стяг на борбата
да снемат бруталния гнет,
ти светла ще грееш,
но не и рекламна, Родино любима!