|
Оръжие са стихове и статии.
И с речи свирят в бойната тръба.
Не дават даром хляба, Свободата.
Животът ражда твърдата борба.
За Живот се боря - не за Тъпа слава.
На книга само водят ме човек.
В Мизерия и днес години Отминават.
Към Бедните Жесток е ХХI век.
Години 10 бях строителен работник.
Ръцете - грапави като бетон.
И днес ме ръфат Хищните животни-
открит двубой между муха и слон.
В ярема от Мизерия съм впрегнат.
Ще счупим с Гняв ръждясали жегла,
че Безработица и Глад ни тегнат.
Цъфтят Грабежи в градове, села.
Не стигат ли десетките мъчения
на следователя - полковник-"комунист".
Повтаря с присмех:"Твоите стихотворения
не са печатани преди, а днес".
Перо от Мъка - Гняв пробожда всеки лист.
И боря се с протест
срещу Тираните.
Ако изчезна,
стиховете ще останат.
Страданията след 9-ти преживях.
Животът писа всичко върху мен
за 5 десетилетия - и побелях.
И доживях
пак Срамен, Гладен ден.
16 дек.1992г.
Съдебна психиатрия
2 килия, IV клм.
|
Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.
Коментари
Жесток живот през този век,
едва ли е възможно да останеш човек.
Гледам датата и настръхвам, за толкова време нищо не помръднахме…
RSS на комментарите на този запис.